Паркинг Лаборатория
какво научихме от процеса досега?
Предизвикателството
Как да преосмислим системата на паркиране в район Изгрев, за да постигнем по-чист въздух, като включим гражданите в процеса?
Как могат да се разширят и надградят зоните на паркиране, така че да се постигне намаляване на трафика и подобряване на качеството на атмосферния въздух?
Каква система на паркиране би балансирала екологичните, социални и икономически интереси на всички заинтересовани страни?
Как могат гражданите да са в центъра на създаването на нови политики?
На тези и много други въпроси търсихме отговори в процеса „Паркинг лаборатория”, който цели тестване на нов тип взаимодействие между местната администрация и заинтересованите страни при разработването и въвеждането на политики, свързани с градската мобилност и качеството на въздуха.
„Паркинг лаборатория“ е реализиран от сдружение „Хаордика” и с участието на екипи от колектив “Отворено пространство” и Hype communications съвместно с район „Изгрев“ в София. Част е от глобалната програма Breathe Cities – първа по рода си инициатива на Clean Air Fund, C40 Cities и Bloomberg Philanthropies, чиято цел е да подобри качеството на въздуха, да намали въглеродните емисии и да допринесе за по-добро обществено здраве в градовете по света.
В следващите редове споделяме основни научени уроци и препоръки от процеса.
подходът
За да се преосмисли системата на паркиране и съществуващите модели на взаимодействие със заинтересованите страни приложихме експериментален и социален подход, стъпващ върху методологията на Лабораториите за социални иновации.
В „Паркинг лаборатория“ представители от различни сектори разработваха нови решения чрез диалог, създаваха прототипи и ги тестваха в реална среда, за да намерят това, което носи желаната промяна.
-
обичайно...
Как дефинираме проблема?
Едностранно и експертно
Кого включваме?
Отсъства анализ на заинтересованите страни или се прави формално
Кога ги включваме?
При вече изработено от експерти решение
Какво се обсъжда?
За/против дадено решение. Създават се лагери и противопоставяне
Как се обсъжда?
Онлайн анкета или еднократно присъствено обществено обсъждане.
-
В лабораторния подход
Как дефинираме проблема?
Чрез включване на засегнатите страни, които участват в дефинирането на проблема още преди да се обсъжда как да бъде решен.
Кого включваме?
Картирането е част от процеса на ангажиране и става чрез срещи и дискусии
Каненето е добре планиран и про-активен процес.
Създава се общност от разнообразни участници, която в продължителен период се среща и работи заедно по даден проблем
Кога ги включваме?
В най-ранен етап преди експертите да изработят решението. Събират се възможно най-много гледни точки и аспекти, които се използват при експертното решение.
Какво се обсъжда?
Различни варианти и нюанси на възможни решения спрямо интересите на различните заинтересовани страни като отварят се нови възможности за пресечни точки между различни мнения и интереси
Как се обсъжда?
Комбинация от различни подходи - онлайн, присъствени, експериментиране с формати и локации - работилници, презентации за информиране, интервюта, физически намеси и проучвания.
процесът
Етап 1: Изследване на темата и формиране на активна група
В този етап работихме на няколко нива - от една страна преглед на документи и съществуващи режими, свързани с паркирането в район „Изгрев”, а от друга - картиране на възможно най-широк кръг от заинтересовани страни, които да да се включат в изследването на предизвикателствата през техния опит и преживяване.
Целта ни още от самото начало на процеса беше да въвлечем заинтересованите групи в диалог за възможни решения отвъд платените зони като единствено решение и да изследваме темата и в по-широкия контекст на връзката между качеството на живот в кварталите и доминиращото придвижване с автомобили.
В този етап проведохме:
Първа отворена гражданска среща, в която да проучим нагласите за участие в подобен процес и да набележим основните предизвикателства;
Среща с представители на училищата, детските градини и читалищата в района;
Индивидуални срещи с представители на бизнеса;
Среща с представители на районната администрация;
Среща с представители на Център за градска мобилност;
Онлайн анкета за изследване на проблемите, свързани с паркирането в района, която разпространихме онлайн и физически чрез QR кодове в кварталите.
Като резултат изведохме основните проблеми, свързани с паркирането в района, списък от конкретни места, които бяха посочени като най-проблемни и създадохме канал за комуникация с представители на различни групи, които изразиха желание да бъдат част от процеса под различни форми.
Етап 2: Възможни решения
В тази стъпка се фокусирахме върху съвместното създаване на възможни решения и сценарии.
Проведохме обществена среща, в която валидирахме проблемите, идентифицирани в анкетата и проведохме първоначална дискусия за възможни решения. Дискусията допринесе за разширяване на групата активни граждани и беше осъществен първи контакт с активни домоуправители. В последствие организирахме затворена среща с по-голяма група домоуправители, която ни показа големия неизползван потенциал на работата с тази група. Самите участници в срещата осъзнаха, че биха могли да работят и в бъдеще заедно и по други теми и сами създадоха група за комуникация помежду им.
В този етап включихме и експерти – по-конкретно урбанисти, дизайнери и транспортни инженери, които се включиха в работилница за изготвяне на сценарии за решения заедно с граждани и представители на администрацията.
Част от предложените решения включваха тестването на Kiss and Ride зона около някое училище, изследването на възможностите за създаване на функционални подзони, както и облагородяването на т.нар. „кални точки”.
След това проведохме онлайн анкета за валидиране на предложените решения, тяхната приложимост и възможен ефект, чрез която се събра и допълнителна обратна връзка. В този етап проведохме и представително социологическо проучване, което изследва нагласите към проблемите с паркирането, както и някои възможни решения.
Етап 3: Прототипиране
В подхода на лабораториите за социални иновации ученето и създаването на решения се случват чрез диалог, но и чрез малки конкретни стъпки, с които проверяваме в реална среда дали идеята за дадено решение наистина би имала добър ефект и как ще се приеме от заинтересованите страни.
Прототипите са нискорискови и нискобюджетни интервенции, с които за кратък период от време демонстрираме как би изглеждало едно решение и тестваме какво би сработило добре и какво да се промени.
В „Паркинг лаборатория” решихме да осъществим прототип на предложената от граждани Kiss and Ride зона около Немското училище.
Допълнително, изследвахме темата за т.нар. “кални точки” - места в района, които са отредени за озеленяване, но на практика се използват като паркинги. Проведохме кратка анкета сред активни граждани на района, които идентифицираха такива места с потенциал за облагородяване и проведохме информационна сесия за подхода тактически урбанизъм или Placemaking. Събраната информация и знания е добра основа за бъдещи инициативи от страна на администрацията в района.
ДА СЕ ДОПЪЛНИ
микс от методологии и подходи
В процеса на „Паркинг лаборатория” комбинираме различни методологии за изследване на проблемите и създаване на решения. Комбинацията от индивидуални интервюта, групови работилници, изследване на личните истории заедно с анализа на данни и провеждането на проучвания и анкети, както и осъщестяването на прототип ни даде възможност да придобием по-цялостен поглед върху комплексния проблем и възможните решения.
Интерактивни дискусии и работилници
За разлика от традиционните консултации срещите, които организирахме, бяха замислени и модерирани така, че да позволят на участниците да изразяват мнението си по конструктивен начин и да допринасят за съвместно създаване на решения. Чрез тези срещи не само достигнахме до аспекти, които само проучванията или експерименти не могат да предоставят, но и създадохме основите за изграждане на доверие и на общност от активни граждани на района.
Какъв тип срещи проведохме?
Индивидуални диалогични интервюта
Срещи с определени групи заинтересовани страни (районна администрация, представители на домоуправителите в района, представители на културните и образователни институции, собственици на малки и средни бизнеси в района)
Отворени срещи с всички заинтересовани граждани
Работилници с представители на различни заинтересовани страни, експерти и представители на районната администрация.
Онлайн информационна сесия за подхода тактически урбанизъм (Placemaking) и как може да бъде приложен за “калните точки” в район Изгрев.
Работна среща с местната власт за представяне на данните от социологическото изследване и резултатите от проекта, както и дискусия за възможностите за по-активно включване на гражданите в изработването на местни политики.
препоръки за провеждане на отворени срещи със заинтересованите страни
Дизайн на срещата: Преди да подготвите поканата за събитието помислете добре за намерението на срещата и методите, които ще използвате, за да стимулирате конструктивното участие на хората. Подгответе материали, които ще представите (данни, презентации, предложения) и съставете програма.
Покана: Създайте покана, която да отразява намерението на срещата. Включете кратко описание на целите, програмата, мястото и часа на срещата. Разпространете поканата чрез разнообразни канали като социални мрежи и групи на активните граждани, както и на често посещавани места - читалища, сградата на общината, кафенета, магазини и др.
Участници: Най-добрите дискусии се случват, когато достигнем до най-широк кръг граждани, включително и обичайно по-слабо представени групи. Помислете как да направите събитието достъпно за трудноподвижни хора или родители с деца.
Място и време: Изберете място в района, което е добре познато и лесно достъпно с градски транспорт и кола, както и за хора с/в колички. В идеалния случай залата трябва да позволява диксусии в малки групи. Изберете час след приключване на работния ден или през почивните дни.
Фасилитиране: Уверете се, че имате опитен фасилитатор, който да води срещата. В идеалния случай това е неутрален човек, който може да овладее конфликт, ако възникне такъв.
Следващи стъпки: Процесите на ангажиране не са еднократни срещи. Затова се уверете, че информирате участниците за следващите стъпки и че имате техните контакти, за да останете във връзка.
2. Анкети и представително проучване
В процеса проведохме две анкети и едно представително проучване. В първата анкета изследвахме корените на проблема с паркирането в района и събрахме информация за най-проблемните места. В нея се включиха над 150 човека.
Във втората анкета представихме съвместно създадените в процеса идеи за решения с идеята да ги валидираме и приоритизираме. В нея се включиха над 100 човека. Чрез тези анкети успяхме да съберем и информация за най-проблемните зони в района, както и за „калните точки”, които биха могли да се облагородят.
Анкетите нямаха представителен характер и бяха разпространени сред участниците в срещите, групи на активни граждани, както и чрез плакати с QR кодове на обществени места в района.
С провеждането на представителното социологическо проучване искахме да постигнем няколко цели:
Да валидираме по-широко обществените нагласи на гражданите към някои от решенията за организиране на паркирането, до които достигнахме в колективния процес;
Да затвърдим разбирането си за това как гражданите взаимодействат с местната власт по темата и как тези процеси могат да се подобрят.
3. Прототипиране
ДА СЕ ДОПЪЛНИ
С резултатите от проучването можете да се запознаете тук:
Какво научихме за паркирането в район „изгрев”?
Темата засяга много системни проблеми - включително и свързани с културата на притежаване на автомобил, ползването на обществени пространства и бурното градско развитие в старите квартали. Обичайно разговорът по темата е до голяма степен ограничен до дискусията „за” или „против” въвеждане на платен режим на паркиране. В процеса на взаимодействие с гражданите и други заинтересовани страни установихме, че въвеждането на зона би могло да бъде решение за част от проблемите, но за останалите има нужда от разговор за конкретните нужди на района и отделните квартали.
някои ключови предложения
препоръки за по-добро включване на гражданите в процесите
-
Ангажирането на гражданите има най-голям смисъл, когато се случва още на ниво дефиниране на проблема и във фазата на оформяне на политиките и предложенията за промени. По този начин те могат да станат участници в изготвянето им, да имат по-голяма ангажираност и по-лесно да приемат промени, които в краткосрочен план засягат директно техните интереси.
-
Гражданите имат желание и енергия да бъдат включени във вземането на решения, но има нужда от фасилитиран процес и изграждане на доверие. Процесът отнема време и е нужно да се подготви систематично, а не с ad hoc дейности. Участието на представители на общинската администрация в различните етапи е ключово, за да могат гражданите да я припознаят като партньор, с когото съвместно могат да обсъждат и променят средата.
-
Изграждането на конструктивни взаимоотношения с гражданите е инвестиция и за бъдещи процеси и промени. Така се подобрява и средата на диалог и доверието между граждани и институции в дългосрочен план.
-
Новите идеи се раждат в пресечните точки на опит, експертиза и гледни точки. За да постигнем това, обществените обсъждания и срещи трябва да са организирани така че да привличат граждани от разнообразни възрасти, социален статус и мнения. Има нужда от различни формати и канали на комуникация и ангажиране, за да се достига до най-голям брой и най-разнообразни групи, както и от добро структуриране и модериране на срещите.
-
Често обществените обсъждания се ограничават до “за” и “против” дадено решение. Това поляризира вместо да отвори пространство за създаване на нови решения. Пример от нашата работа е използването на по-отворен въпрос - “Как бихме искали да организираме паркирането в района, за да живеем заедно по-добре?”, вместо стандартното “За или против зелена зона?”. По този начин, въпреки известното напрежение по наболялата тема за въвеждане на платена зона, в дискусиите имаха фокус и други теми, които са важни за гражданите и съответно се създава поле за иновативни решения. Много от противниците на зелена зона, например, подкрепят идеята за функционални зони.
-
Преди да се планират и въвеждат големи промени би било по-ефективно да се даде възможност за въвеждане на пилотни намеси с измерими цели и обратна връзка, за да се оцени обективно техния ефект. По този начин нискорисково можем да проверим ефекта от планираната промяна, но и възприятието ѝ от засегнатите страни през реално изпитване на промените, а не теоретично. По този начин могат да се създават и адаптирани към местния контекст решения, съобразени със спецификите на районите.
