Паркинг Лаборатория
какво научихме от процеса досега?
Предизвикателството
Как да преосмислим системата на паркиране в район Изгрев, за да постигнем по-чист въздух, като включим гражданите в процеса?
Как могат да се разширят и надградят зоните на паркиране, така че да се постигне намаляване на трафика и подобряване на качеството на атмосферния въздух?
Каква система на паркиране би балансирала екологичните, социални и икономически интереси на всички заинтересовани страни?
Как могат гражданите да са в центъра на създаването на нови политики?
На тези и много други въпроси търсихме отговори в процеса „Паркинг лаборатория”, който цели тестване на нов тип взаимодействие между местната администрация и заинтересованите страни при разработването и въвеждането на политики, свързани с градската мобилност и качеството на въздуха.
„Паркинг лаборатория“ е реализиран от сдружение „Хаордика” и с участието на екипи от колектив “Отворено пространство” и Hype communications съвместно с район „Изгрев“ в София. Част е от глобалната програма Breathe Cities – първа по рода си инициатива на Clean Air Fund, C40 Cities и Bloomberg Philanthropies, чиято цел е да подобри качеството на въздуха, да намали въглеродните емисии и да допринесе за по-добро обществено здраве в градовете по света.
В следващите редове споделяме основни научени уроци и препоръки от процеса.
подходът
За да се преосмисли системата на паркиране и съществуващите модели на взаимодействие със заинтересованите страни приложихме експериментален и социален подход, стъпващ върху методологията на Лабораториите за социални иновации.
В „Паркинг лаборатория“ представители от различни сектори разработваха нови решения чрез диалог, създаваха прототипи и ги тестваха в реална среда, за да намерят това, което носи желаната промяна.
-
обичайно...
Как дефинираме проблема?
Едностранно и експертно
Кого включваме?
Отсъства анализ на заинтересованите страни или се прави формално
Кога ги включваме?
При вече изработено от експерти решение
Какво се обсъжда?
За/против дадено решение. Създават се лагери и противопоставяне
Как се обсъжда?
Онлайн анкета или еднократно присъствено обществено обсъждане.
-
В лабораторния подход
Как дефинираме проблема?
Чрез включване на засегнатите страни, които участват в дефинирането на проблема още преди да се обсъжда как да бъде решен.
Кого включваме?
Картирането е част от процеса на ангажиране и става чрез срещи и дискусии
Каненето е добре планиран и про-активен процес.
Създава се общност от разнообразни участници, която в продължителен период се среща и работи заедно по даден проблем
Кога ги включваме?
В най-ранен етап преди експертите да изработят решението. Събират се възможно най-много гледни точки и аспекти, които се използват при експертното решение.
Какво се обсъжда?
Различни варианти и нюанси на възможни решения спрямо интересите на различните заинтересовани страни като отварят се нови възможности за пресечни точки между различни мнения и интереси
Как се обсъжда?
Комбинация от различни подходи - онлайн, присъствени, експериментиране с формати и локации - работилници, презентации за информиране, интервюта, физически намеси и проучвания.
процесът
Етап 1: Изследване на темата и формиране на активна група
В този етап работихме на няколко нива - от една страна преглед на документи и съществуващи режими, свързани с паркирането в район „Изгрев”, а от друга - картиране на възможно най-широк кръг от заинтересовани страни, които да да се включат в изследването на предизвикателствата през техния опит и преживяване.
Целта ни още от самото начало на процеса беше да въвлечем заинтересованите групи в диалог за възможни решения отвъд платените зони като единствено решение и да изследваме темата и в по-широкия контекст на връзката между качеството на живот в кварталите и доминиращото придвижване с автомобили.
В този етап проведохме:
Първа отворена гражданска среща, в която да проучим нагласите за участие в подобен процес и да набележим основните предизвикателства;
Среща с представители на училищата, детските градини и читалищата в района;
Индивидуални срещи с представители на бизнеса;
Среща с представители на районната администрация;
Среща с представители на Център за градска мобилност;
Онлайн анкета за изследване на проблемите, свързани с паркирането в района, която разпространихме онлайн и физически чрез QR кодове в кварталите.
Като резултат изведохме основните проблеми, свързани с паркирането в района, списък от конкретни места, които бяха посочени като най-проблемни и създадохме канал за комуникация с представители на различни групи, които изразиха желание да бъдат част от процеса под различни форми.
Етап 2: Възможни решения
В тази стъпка се фокусирахме върху съвместното създаване на възможни решения и сценарии.
Проведохме обществена среща, в която валидирахме проблемите, идентифицирани в анкетата и проведохме първоначална дискусия за възможни решения. Дискусията допринесе за разширяване на групата активни граждани и беше осъществен първи контакт с активни домоуправители. В последствие организирахме затворена среща с по-голяма група домоуправители, която ни показа големия неизползван потенциал на работата с тази група. Самите участници в срещата осъзнаха, че биха могли да работят и в бъдеще заедно и по други теми и сами създадоха група за комуникация помежду им.
В този етап включихме и експерти – по-конкретно урбанисти, дизайнери и транспортни инженери, които се включиха в работилница за изготвяне на сценарии за решения заедно с граждани и представители на администрацията.
Част от предложените решения включваха тестването на Kiss and Ride зона около някое училище, изследването на възможностите за създаване на функционални подзони, както и облагородяването на т.нар. „кални точки”.
След това проведохме онлайн анкета за валидиране на предложените решения, тяхната приложимост и възможен ефект, чрез която се събра и допълнителна обратна връзка. В този етап проведохме и представително социологическо проучване, което изследва нагласите към проблемите с паркирането, както и някои възможни решения.
Етап 3: Прототипиране
В подхода на лабораториите за социални иновации ученето и създаването на решения се случват чрез диалог, но и чрез малки конкретни стъпки, с които проверяваме в реална среда дали идеята за дадено решение наистина би имала добър ефект и как ще се приеме от заинтересованите страни.
Прототипите са нискорискови и нискобюджетни интервенции, с които за кратък период от време демонстрираме как би изглеждало дадено решение и тестваме какво би сработило добре и какво да се промени.
В „Паркинг лаборатория” осъществихме прототип на предложената от граждани “Kiss and Ride” зона около Немското училище, с която да се демонстрира възможността за създаване на функционални подзони около училищата. Хипотезата на прототипа беше, че въвеждането на такава зона стратегически ще увеличи оборота на спиращите автомобили, което от своя страна ще намали времето за престой и негативното влияние върху околната среда и безопасността около училището.
Допълнително, изследвахме темата за т.нар. “кални точки” - места в района, които са отредени за озеленяване, но на практика се използват като паркинги. Проведохме кратка анкета сред активни граждани на района, които идентифицираха такива места с потенциал за облагородяване и проведохме информационна сесия за подхода тактически урбанизъм или Placemaking.
Събраната информация и знания е добра основа за бъдещи инициативи от страна на администрацията в района.
микс от методологии и подходи
В процеса на „Паркинг лаборатория” комбинираме различни методологии за изследване на проблемите и създаване на решения. Комбинацията от индивидуални интервюта, групови работилници, изследване на личните истории заедно с анализа на данни и провеждането на проучвания и анкети, както и осъщестяването на прототип ни даде възможност да придобием по-цялостен поглед върху комплексния проблем и възможните решения.
Интерактивни дискусии и работилници
За разлика от традиционните консултации срещите, които организирахме, бяха замислени и модерирани така, че да позволят на участниците да изразяват мнението си по конструктивен начин и да допринасят за съвместно създаване на решения. Чрез тези срещи не само достигнахме до аспекти, които само проучванията или експерименти не могат да предоставят, но и създадохме основите за изграждане на доверие и на общност от активни граждани на района.
Какъв тип срещи проведохме?
Индивидуални диалогични интервюта
Срещи с определени групи заинтересовани страни (районна администрация, представители на домоуправителите в района, представители на културните и образователни институции, собственици на малки и средни бизнеси в района)
Отворени срещи с всички заинтересовани граждани
Работилници с представители на различни заинтересовани страни, експерти и представители на районната администрация.
Онлайн информационна сесия за подхода тактически урбанизъм (Placemaking) и как може да бъде приложен за “калните точки” в район Изгрев.
Работна среща с местната власт за представяне на данните от социологическото изследване и резултатите от проекта, както и дискусия за възможностите за по-активно включване на гражданите в изработването на местни политики.
препоръки за провеждане на отворени срещи със заинтересованите страни
Дизайн на срещата: Преди да подготвите поканата за събитието помислете добре за намерението на срещата и методите, които ще използвате, за да стимулирате конструктивното участие на хората. Подгответе материали, които ще представите (данни, презентации, предложения) и съставете програма.
Покана: Създайте покана, която да отразява намерението на срещата. Включете кратко описание на целите, програмата, мястото и часа на срещата. Разпространете поканата чрез разнообразни канали като социални мрежи и групи на активните граждани, както и на често посещавани места - читалища, сградата на общината, кафенета, магазини и др.
Участници: Най-добрите дискусии се случват, когато достигнем до най-широк кръг граждани, включително и обичайно по-слабо представени групи. Помислете как да направите събитието достъпно за трудноподвижни хора или родители с деца.
Място и време: Изберете място в района, което е добре познато и лесно достъпно с градски транспорт и кола, както и за хора с/в колички. В идеалния случай залата трябва да позволява диксусии в малки групи. Изберете час след приключване на работния ден или през почивните дни.
Фасилитиране: Уверете се, че имате опитен фасилитатор, който да води срещата. В идеалния случай това е неутрален човек, който може да овладее конфликт, ако възникне такъв.
Следващи стъпки: Процесите на ангажиране не са еднократни срещи. Затова се уверете, че информирате участниците за следващите стъпки и че имате техните контакти, за да останете във връзка.
2. Анкети и представително проучване
В процеса проведохме две анкети и едно представително проучване. В първата анкета изследвахме корените на проблема с паркирането в района и събрахме информация за най-проблемните места. В нея се включиха над 150 човека.
Във втората анкета представихме съвместно създадените в процеса идеи за решения с идеята да ги валидираме и приоритизираме. В нея се включиха над 100 човека. Чрез тези анкети успяхме да съберем и информация за най-проблемните зони в района, както и за „калните точки”, които биха могли да се облагородят.
Анкетите нямаха представителен характер и бяха разпространени сред участниците в срещите, групи на активни граждани, както и чрез плакати с QR кодове на обществени места в района.
С провеждането на представителното социологическо проучване искахме да постигнем няколко цели:
Да валидираме по-широко обществените нагласи на гражданите към някои от решенията за организиране на паркирането, до които достигнахме в колективния процес;
Да затвърдим разбирането си за това как гражданите взаимодействат с местната власт по темата и как тези процеси могат да се подобрят.
3. Прототипиране
С резултатите от проучването можете да се запознаете тук:
Наред с дискусионните формати, един от най-успешните начини за работа с гражданите е да ги поканим да се включат в планирането и реализирането на конкретна физическа намеса, която да подобри средата около тях. Това може да бъде чрез подходи като тактичесткия урбанизъм или Placemaking, които въвличат местната общност не само в изпълнението, но и в планирането и дизайна на градски пространства, или пък чрез временни намеси за тестване на възможни решения (прототипиране).
Добавената стойност от подобен тип подходи за ангажиране е възможността за привличане на групи граждани, които по-рядко се включват в дискусии и обществени обсъждания, както и потенциала за събиране на обратна връзка в реална среда и подобряването на концепциите за евентуални бъдещи промени още в начален етап.
как протече процесът на прототипиране?
-
В началото и края на учебния ден районът пред Немското училище в София е подложен на сериозно претоварване с автомобили, както и много други столични училища. Това води до няколко негативни последици:
Замърсяване на въздуха вследствие на работещите двигатели и задръстванията.
Повишен риск за пътната безопасност на учениците.
Общ хаос и задръствания, които засягат целия квартал.
-
Хипотезата на прототипа беше, че въвеждането на “Kiss and Ride” зона стратегически ще увеличи оборота на спиращите автомобили, което от своя страна ще намали времето за престой и негативното влияние върху околната среда и безопасността около училището.
-
Идеята беше предложена от граждани на една от практическите работилници и в процеса продължихме активно да въвличаме разнообразни групи чрез:
Анкета, проведена сред 74 родители.
Задълбочени интервюта с 10 родители.
Дискусия с ученическия съвет, за да се вземе предвид и гледната точка на самите деца.
-
В рамките на прототипа са обособени общо 5 броя кратковременни паркоместа, разпределени според времето за престой:
2 паркоместа с ограничение за престой до 30 секунди.
3 паркоместа с ограничение за престой до 2 минути.
-
В рамките на седмица родителите, които искат да участват в теста поставят стикери на колите си и спират на определените за целта места като се стремят да спазят времевите ограничения. Доброволци, включително и ученици, наблюдават процеса и отбелзязват възможности за подобрение.
-
В края на процеса предстои анализ на ефективността на зоната, който обхваща:
Измерване на оборота на паркоместата (колко често се сменят автомобилите).
Следене за стриктното спазване на времевите ограничения.
Наблюдение върху отношението и поведението както на родителите, така и на децата спрямо новата организация в разговори и чрез анкета.
Някои научени уроци от прототипирането
Проведеният в рамките на една седмица прототип показа, че е възможно въвеждането на система за кратковременно спиране и потенциала ѝ да подобри безопасността и организацията на движението около училищата. Освен положителното въздействие върху организацията на паркирането, по време на тестовия период се забелязаха и неочаквани положителни ефекти като това, че някои родители избраха да водят и взимат децата си пеша и с метро в рамките на тестовата седмица. Това показва потенциал и за дългосрочни промени в поведението.
Въз основа на анализа на първите резултати от прототипа “Kiss & Ride“ зона в Немското училище в София можем да обобщим няколко ключови научени урока, които да ни помогнат да подобрим концепцията:
Институционална рамка и регулации
В България липсва олекотена процедура за временно тестване на иновации в градска среда. Липсата на т.нар. „sandbox“ подход (защитена експериментална среда) възпрепятства ученето чрез реални тестове. Има нужда да се създаде олекотен регламент или пилотна процедура за експериментално тестване на иновативни решения.
Въвличане и комуникация
Подготовката и въвличането започват много преди физическия тест. Стандартните методи като имейли и плакати се оказват недостатъчни. Необходимо е използването на многостепенна комуникация, включваща личен контакт, присъствие на терен и напомняния. Въвличането на родители, ученици и ръководството на училището в дизайна, подготовката и провеждането са ключови за успеха на прототипа.
Дизайн на прототипа и навици
Комбинирането на твърде много промени едновременно (локация, посока на движение и нови правила) не е ефективна. Прототипите трябва да стъпват върху съществуващото поведение и да въвеждат само една основна промяна наведнъж.
Ангажираност на участниците
„Първите привърженици“ срещу мнозинството: силно мотивираните родители са важни за старта, но доброволният модел не е достатъчен за масово ангажиране. Когато мнозинството не участва, това демотивира дори активните участници. За да се повлияе на „консервативните“ граждани, е необходима официална регулация и институционална подкрепа, а не само училищни правила.
Какво научихме за паркирането в район „изгрев”?
Темата засяга много системни проблеми - включително и свързани с културата на притежаване на автомобил, ползването на обществени пространства и бурното градско развитие в старите квартали. Обичайно разговорът по темата е до голяма степен ограничен до дискусията „за” или „против” въвеждане на платен режим на паркиране. В процеса на взаимодействие с гражданите и други заинтересовани страни установихме, че въвеждането на зона би могло да бъде решение за част от проблемите, но за останалите има нужда от разговор за конкретните нужди на района и отделните квартали.
някои ключови предложения
препоръки за по-добро включване на гражданите в процесите
-
Ангажирането на гражданите има най-голям смисъл, когато се случва още на ниво дефиниране на проблема и във фазата на оформяне на политиките и предложенията за промени. По този начин те могат да станат участници в изготвянето им, да имат по-голяма ангажираност и по-лесно да приемат промени, които в краткосрочен план засягат директно техните интереси.
-
Гражданите имат желание и енергия да бъдат включени във вземането на решения, но има нужда от фасилитиран процес и изграждане на доверие. Процесът отнема време и е нужно да се подготви систематично, а не с ad hoc дейности. Участието на представители на общинската администрация в различните етапи е ключово, за да могат гражданите да я припознаят като партньор, с когото съвместно могат да обсъждат и променят средата.
-
Изграждането на конструктивни взаимоотношения с гражданите е инвестиция и за бъдещи процеси и промени. Така се подобрява и средата на диалог и доверието между граждани и институции в дългосрочен план.
-
Новите идеи се раждат в пресечните точки на опит, експертиза и гледни точки. За да постигнем това, обществените обсъждания и срещи трябва да са организирани така че да привличат граждани от разнообразни възрасти, социален статус и мнения. Има нужда от различни формати и канали на комуникация и ангажиране, за да се достига до най-голям брой и най-разнообразни групи, както и от добро структуриране и модериране на срещите.
-
Често обществените обсъждания се ограничават до “за” и “против” дадено решение. Това поляризира вместо да отвори пространство за създаване на нови решения. Пример от нашата работа е използването на по-отворен въпрос - “Как бихме искали да организираме паркирането в района, за да живеем заедно по-добре?”, вместо стандартното “За или против зелена зона?”. По този начин, въпреки известното напрежение по наболялата тема за въвеждане на платена зона, в дискусиите имаха фокус и други теми, които са важни за гражданите и съответно се създава поле за иновативни решения. Много от противниците на зелена зона, например, подкрепят идеята за функционални зони.
-
Преди да се планират и въвеждат големи промени би било по-ефективно да се даде възможност за въвеждане на пилотни намеси с измерими цели и обратна връзка, за да се оцени обективно техния ефект. По този начин нискорисково можем да проверим ефекта от планираната промяна, но и възприятието ѝ от засегнатите страни през реално изпитване на промените, а не теоретично. По този начин могат да се създават и адаптирани към местния контекст решения, съобразени със спецификите на районите.
