Предизвикателството

“Как да предотвратим раздялата на децата от техните семейства в ромскитеобщности по нов начин?”.

Целта на Лабораторията е да подкрепи съвместното създаване на нови решения за превенция на раздялата на деца от техните семейства чрез творчески и експериментален подход, воден от представители на различни сфери в ромската общност в България.

Лабораторията е плод на партньорство между Spring Impact, които водят програмата, Reos Partners, които дават експертни насоки в методологията на социалните лаборатории и колектив “Отворено пространство”, които създават дизайна на Лабораторията и водят процеса на терен.

Програмата е факт благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“, под егидата на Швейцарската фондация за благотворителност (Swiss Philanthropy Foundation).

В следващите редове споделяме основни научени уроци и препоръки от процеса.

За подхода на социалните лаборатории

Социалната лаборатория е гъвкав, експериментален подход за съвместно разработване и тестване на иновативни решения на комплексни социални предизвикателства. Социалните лаборатории обединяват разнообразни участници - представители на гражданското общество, бизнеса, обществени организации, местна власт и други в колективен процес за търсене на новаторски решения чрез създаване и тестване на прототипи. Идеите и инициативите, които екипите развиват в социалните лаборатории като прототипи, се стремят да бъдат системни. Това означава, че търсят решения, които надхвърлят справянето с части от цялото или симптомите и се насочват към първопричините.

Социалните лаборатории са също познати като лаборатории за социални иновации и се прилагат по различни теми и в разнообразен контекст в целия свят. В “Здрава основа за децата” стъпихме върху основни принципи на методологията, но и адаптирахме процеса, за да бъде възможно най-адекватен към местните специфики.

процесът

Преди да започнем да търсим нови решения, в Лабораторията следвахме подход, в Който…

Поканихме разнообразна група от подходящи участници

Основна предпоставка за успеха на социалните лаборатории е формирането на група от разнообразни участници, които да обединят усилия и да работят заедно. Ето защо преди началото на процеса отделихме значителен период от време да картографираме активните хора по темата в страната. Проведохме серия от разговори и разчитахме на препоръки и лични контакти, за да достигнем отвъд активисти и организации, които вече участват в множество инициативи и проекти.

Намерението ни беше да съставим група с преобладаващ брой участници от ромски произход с разнообразен профил и опит. В резултат на този процес в основната група имахме 18 души от повече от 10 населени места в цяла България с около 70% ромски представители и около 50% жени - местни активисти, социални работници, здравни и образователни медиатори, лидери на ромски организации, изследователи, представители на центрове за обществена подкрепа.

Паралелно с това търсихме и местни партньори, които да имат изградено доверие в две общности в страната и да могат да водят местните лаборатории. След отворена покана и серия от разговори избрахме Лейля Хюсейн и Елеонора Чорбаджиева от фондация “Нашата къща”, които работят активно в квартал “Максуда” в град Варна и Арсо Ганев - местен активист и образователен медиатор от град Кюстендил.

Изградихме общо и задълбочено разбиране на проблема и корените му

В Лабораторията започнахме със системното изследване на предизвикателството и неговите корени преди да започнем да търсим възможни решения. Проблемът с раздялата на децата от техните семейства е комплексен и както се оказа сравнително слабо познат в ромските общности, дори и сред активни по подобни теми специалисти и активисти. За да задълбочим разбирането си за проблема, в началото се спряхме на личния опит и историите на участниците вместо да започнем да работим с готови дефиниции. Специално внимание обърнахме на корените на проблема, като изследвахме заедно нагласите, стереотипите и мисловните модели, които влияят на възприемането му. Тези процеси се случваха както в двете местни лаборатории, така и в основната група.

В Лабораторията работихме на две нива, за да разберем по-добре проблема:

• Участниците изминаха личен път на предизвикване на собствените си възприятия и на осъзнаване на проблема през различни призми, изживян опит и през историите на останалите участници. Използвахме разнообразни методи за разказване на истории и системно мислене.

• Участниците работиха на терен с разнообразни групи при тестването на своите хипотези и като резултат повишиха и разбирането на членовете на тези групи за проблема.

Вярваме, че при такива комплексни теми, изследователските въпроси биха работили много по-добре от директното предлагането на готови решения. Има нужда от поле за разбиране на темата преди да се разработват решения, както и от форми на финансиране, които да осигуряват време и пространство за обмисляне на нови идеи и учене и обмен в група, а не само за изпълнение на предварително планирани дейности.

Пространства за съвместна работа на необичайни заподозрени: Какво научихме за лабораторния начин на работа?

Прототипите

You’re part of the process. We keep communication open and decisions shared—no black boxes or surprises.

Step 1

Together, we outline a path forward that’s realistic, strategic, and tailored to your specific needs.

Step 2

We take time to look back on what worked, what didn’t, and how we can continue to improve—together.

Step 3

When we deliver, it’s not just a finished product—it’s a solution you can trust, backed by real care and effort.

Step 4

You’re part of the process. We keep communication open and decisions shared—no black boxes or surprises.

Step 1

Together, we outline a path forward that’s realistic, strategic, and tailored to your specific needs.

Step 2

We take time to look back on what worked, what didn’t, and how we can continue to improve—together.

Step 3

When we deliver, it’s not just a finished product—it’s a solution you can trust, backed by real care and effort.

Step 4