Процесите в Лабораторията бяха изцяло основани на диалогичност и доверие, включително и при определяне на бюджетите за прототипите и нуждата от промени в хода да тестването им. Доверието се оправда и участниците споделиха, че тази свобода им е помогнала да подходят по-творчески, адаптивно и да отговорят по-добре на нуждите на общностите, с които работят. Екипите имаха възможност да калибрират бюджетите а спрямо истинските нужди и да пренасочват “в движение” и без дълго съгласуване средства там, където виждат потенциал за по-голямо въздействие. Тази свобода и липса на силно ограничаващи рамки, а по-скоро споделянето на общи принципи на работа, даде поле за появата и на няколко неочаквани и непланирани странични инициативи, които органично се родиха при работата по прототипите - без допълнителни бюджети.

Процесът в Лабораторията беше замислен и воден така че да бъде включващ (разбираем, на достъпен език, отчитащ личния опит и т.н.) от първия момент с формулирането на темите за работа до откритото споделяне на грешки и неуспешни опити. Това доведе до преодоляване на структурни бариери пред участието на малки теренни организации с много подходящ опит и пряк достъп до общностите, както и на хора с разнообразна експертиза и без опит в работата по проекти в процесите на търсене и намиране на решения. Така, освен че тези организации получават достъп до малко финансиране, в някакъв смисъл и участват във вземането на решения, което е овластяващ и политически по този начин акт, което може да бъде разгледано като алтернатива на често формалните консултативни процеси по детските политики и стратегии, вкл. национални проекти, в България.

В Лабораторията един от основните принципи е всяко действие по прототипите да бъде тестване на някаква хипотеза за възможно решаване на проблема. Вместо готови решения и планове с активности, които трябва да се извършат, във всеки прототип има хипотеза, която проверяваме като правим малки експерименти, с които потвърждаваме или я отхвърляме. За всеки експеримент търсим най-добрата група, с която да си взаимодействаме, както и за каналите, чрез които да я достигнем. По този начин ученето по темата се задълбочава по време на работата по прототипите вместо да се пристъпва към работа с ограничено разбиране по темата и да се работи само с това ограничено разбиране до края на интервенцията заради липсата на отвореност и гъвкавост.