Предизвикателството
“Как да предотвратим раздялата на децата от техните семейства в ромскитеобщности по нов начин?”.
Целта на Лабораторията е да подкрепи съвместното създаване на нови решения за превенция на раздялата на деца от техните семейства чрез творчески и експериментален подход, воден от представители на различни сфери в ромската общност в България.
Лабораторията е плод на партньорство между Spring Impact, които водят програмата, Reos Partners, които дават експертни насоки в методологията на социалните лаборатории и колектив “Отворено пространство”, които създават дизайна на Лабораторията и водят процеса на терен.
Програмата е факт благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“, под егидата на Швейцарската фондация за благотворителност (Swiss Philanthropy Foundation).
В следващите редове споделяме основни научени уроци и препоръки от процеса.
За подхода на социалните лаборатории
Социалната лаборатория е гъвкав, експериментален подход за съвместно разработване и тестване на иновативни решения на комплексни социални предизвикателства. Социалните лаборатории обединяват разнообразни участници - представители на гражданското общество, бизнеса, обществени организации, местна власт и други в колективен процес за търсене на новаторски решения чрез създаване и тестване на прототипи. Идеите и инициативите, които екипите развиват в социалните лаборатории като прототипи, се стремят да бъдат системни. Това означава, че търсят решения, които надхвърлят справянето с части от цялото или симптомите и се насочват към първопричините.
Социалните лаборатории са също познати като лаборатории за социални иновации и се прилагат по различни теми и в разнообразен контекст в целия свят. В “Здрава основа за децата” стъпихме върху основни принципи на методологията, но и адаптирахме процеса, за да бъде възможно най-адекватен към местните специфики.
процесът
Преди да започнем да търсим нови решения, в Лабораторията следвахме подход, в Който…
Поканихме разнообразна група от подходящи участници
Основна предпоставка за успеха на социалните лаборатории е формирането на група от разнообразни участници, които да обединят усилия и да работят заедно. Ето защо преди началото на процеса отделихме значителен период от време да картографираме активните хора по темата в страната. Проведохме серия от разговори и разчитахме на препоръки и лични контакти, за да достигнем отвъд активисти и организации, които вече участват в множество инициативи и проекти.
Намерението ни беше да съставим група с преобладаващ брой участници от ромски произход с разнообразен профил и опит. В резултат на този процес в основната група имахме 18 души от повече от 10 населени места в цяла България с около 70% ромски представители и около 50% жени - местни активисти, социални работници, здравни и образователни медиатори, лидери на ромски организации, изследователи, представители на центрове за обществена подкрепа.
Паралелно с това търсихме и местни партньори, които да имат изградено доверие в две общности в страната и да могат да водят местните лаборатории. След отворена покана и серия от разговори избрахме Лейля Хюсейн и Елеонора Чорбаджиева от фондация “Нашата къща”, които работят активно в квартал “Максуда” в град Варна и Арсо Ганев - местен активист и образователен медиатор от град Кюстендил.
Изградихме общо и задълбочено разбиране на проблема и корените му
В Лабораторията започнахме със системното изследване на предизвикателството и неговите корени преди да започнем да търсим възможни решения. Проблемът с раздялата на децата от техните семейства е комплексен и както се оказа сравнително слабо познат в ромските общности, дори и сред активни по подобни теми специалисти и активисти. За да задълбочим разбирането си за проблема, в началото се спряхме на личния опит и историите на участниците вместо да започнем да работим с готови дефиниции. Специално внимание обърнахме на корените на проблема, като изследвахме заедно нагласите, стереотипите и мисловните модели, които влияят на възприемането му. Тези процеси се случваха както в двете местни лаборатории, така и в основната група.
В Лабораторията работихме на две нива, за да разберем по-добре проблема:
• Участниците изминаха личен път на предизвикване на собствените си възприятия и на осъзнаване на проблема през различни призми, изживян опит и през историите на останалите участници. Използвахме разнообразни методи за разказване на истории и системно мислене.
• Участниците работиха на терен с разнообразни групи при тестването на своите хипотези и като резултат повишиха и разбирането на членовете на тези групи за проблема.
Вярваме, че при такива комплексни теми, изследователските въпроси биха работили много по-добре от директното предлагането на готови решения. Има нужда от поле за разбиране на темата преди да се разработват решения, както и от форми на финансиране, които да осигуряват време и пространство за обмисляне на нови идеи и учене и обмен в група, а не само за изпълнение на предварително планирани дейности.
Пространства за съвместна работа на необичайни заподозрени: Какво научихме за лабораторния начин на работа?
-
В Лабораторията всички участници в процеса участваха активно в създаването на всеки един от елементите и определяха сами фокуса на своите дейности в общата рамка и в сътрудничество с други участници, което се оказа ключово за създаването на нови подходи. Формираха се нови партньорства и връзки между участниците.
Подходът на смесване на участниците и овластяването им да бъдат активен актьор в определянето на бюджетите и начините на отчетност ги извади от обичайната динамика на конкуриране за финансиране, в която често се оказват гражданските организации при конкурсни процедури. Целият процес в Лабораторията беше основан на изследване, тестване, учене от опита и от грешките и това, което не е сработило добре. Участниците споделиха, че в традиционните мрежи често фокусът е към споделяне на постижения, готови резултати и (потенциално) добри практики, докато в Лабораторията са преминали от пасивно споделяне и слушане към съвместно създаване, действие и учене.
-
Процесите в Лабораторията бяха изцяло основани на диалогичност и доверие, включително и при определяне на бюджетите за прототипите и нуждата от промени в хода да тестването им. Доверието се оправда и участниците споделиха, че тази свобода им е помогнала да подходят по-творчески, адаптивно и да отговорят по-добре на нуждите на общностите, с които работят. Екипите имаха възможност да калибрират бюджетите а спрямо истинските нужди и да пренасочват “в движение” и без дълго съгласуване средства там, където виждат потенциал за по-голямо въздействие. Тази свобода и липса на силно ограничаващи рамки, а по-скоро споделянето на общи принципи на работа, даде поле за появата и на няколко неочаквани и непланирани странични инициативи, които органично се родиха при работата по прототипите - без допълнителни бюджети.
-
Процесът в Лабораторията беше замислен и воден така че да бъде включващ (разбираем, на достъпен език, отчитащ личния опит и т.н.) от първия момент с формулирането на темите за работа до откритото споделяне на грешки и неуспешни опити. Това доведе до преодоляване на структурни бариери пред участието на малки теренни организации с много подходящ опит и пряк достъп до общностите, както и на хора с разнообразна експертиза и без опит в работата по проекти в процесите на търсене и намиране на решения. Така, освен че тези организации получават достъп до малко финансиране, в някакъв смисъл и участват във вземането на решения, което е овластяващ и политически по този начин акт, което може да бъде разгледано като алтернатива на често формалните консултативни процеси по детските политики и стратегии, вкл. национални проекти, в България.
-
В Лабораторията един от основните принципи е всяко действие по прототипите да бъде тестване на някаква хипотеза за възможно решаване на проблема. Вместо готови решения и планове с активности, които трябва да се извършат, във всеки прототип има хипотеза, която проверяваме като правим малки експерименти, с които потвърждаваме или я отхвърляме. За всеки експеримент търсим най-добрата група, с която да си взаимодействаме, както и за каналите, чрез които да я достигнем. По този начин ученето по темата се задълбочава по време на работата по прототипите вместо да се пристъпва към работа с ограничено разбиране по темата и да се работи само с това ограничено разбиране до края на интервенцията заради липсата на отвореност и гъвкавост.
Прототипите
You’re part of the process. We keep communication open and decisions shared—no black boxes or surprises.
Step 1Together, we outline a path forward that’s realistic, strategic, and tailored to your specific needs.
Step 2We take time to look back on what worked, what didn’t, and how we can continue to improve—together.
Step 3When we deliver, it’s not just a finished product—it’s a solution you can trust, backed by real care and effort.
Step 4
You’re part of the process. We keep communication open and decisions shared—no black boxes or surprises.
Step 1Together, we outline a path forward that’s realistic, strategic, and tailored to your specific needs.
Step 2We take time to look back on what worked, what didn’t, and how we can continue to improve—together.
Step 3When we deliver, it’s not just a finished product—it’s a solution you can trust, backed by real care and effort.
Step 4